>>306600

>Вчера казах на баща си, че гей съм

съм гей (другой порядок выглядит странно, как будто из поэмы)

>Той приличаше на изоставен

Вот тут не знаю как перевести, "изоставен" не употребляется в таком абстрактном смысле.
Лучше не буквально, а, например, "той ме погледна отчаяно/покрусено/что-то в таком духе"

>и само пита:

попита (потому что спросил)

>или тут другое слово нужно??

Нет, в точку.

>Той пита още:

попита, опять

>" И ти го направо в задник?"

"И ти го, такова, направо в задника?" Тут подойдет это слово-паразит (такова), выражает недовысказанность, так сказать.

>кивнах.

В болгарском и сербрском этот глагол - с "м" на месте "в" (несистемная ассимилация с соседным "н"), т. е. "кимнах"

>не понятно, насколько тут уместна ласкательная форма, лол?

Я бы даже аугментативную форму употребил, "дупара", лол. Но "дупенце" тоже так "по-подъебательски" звучит, вполне сойдет.

Пропущенные артикли тут и ниже: дупенцето, дирника, шоколадчето, чушката (но "месиш черно тесто с чушка?" не неправильно, просто несколько не согласуется с остальными намеками в этом ряду, которые определенны), филма

>Въведеш на нощ

Лучше просто "нощуваш" 'проводишь ночь'

>Копенгаген

Копенхаген

>Изпращах

(из)пратих (потому что послал; изпращах, пращах - 'я слал')

>это наверняка не правильно

Да, у нас обычно в пизду отправляют, лол. Можно заменить на "пратих го на пичка му майчина".

>и тръгнах

Лучше "и си тръгнах", но и так можно.

>>307349

>мудак

тъпак, тъпанар, малоумник

>"засасывает"

букв. всмуква, засмуква, но "поглъща" даже
лучше в этом контексте

>хартията по-силна от камъка... хартията по-слаба

е

>по магическия начин

магически

>обезоръжава

Хм. "Обездвижва" же, пошто глагол поменял, ирод? :3

>наоколо

около; "наоколо" - наречие, типа "в окольности"

>Никой не беше купувал вестници

Не би купувал; у условного наклонения форма совпадает с русской (за исключением того, что глагол спрягается, конечно - бих, би, би, бихме, бихте, биха)

>лайнова хартията

лайняната хартия

>Кога

"когато" в обоих изречениях.

>биях

Биех; безударный ять всегда дает "е", кроме пару-тройку аналогических форм.

> ме говореше

ми (датив)

>в челюст

-та

В общем, прогресс есть :3

Еще ругательства немного не те ("курва" в болгарском не употребляется, как в польском, а только по смыслу, итд.), и у тебя в переводе настоящее время там, где в оригинале будущее, но это мелочи.

Един път в една далечна страна преди хиляда години разхождала принцесата в чудесната градина. Светвало слънцето, пеели птиците, навсякъде усещало с пролетта и радостта. Изведнъж налетели черните облаци, бляскали светкавиците, подул хладния северен вятър, и пред принцесата с небесата спуснал чудовищенът дракон. Изглеждало, че крайът е близок, и паднала принцесата на колената, и молила :
—Не ме ядеш (или тут яж?)!
—Добре, но за това ти ще ми направиш една всяка услуга, когато и където би искал.
Съгласила се принцесата, макар и не знаяла, че това не е бил дракона, а е бил стария злобен магьосник.
Минавало много години, принцесата омъжила се за принца, му родила сина, живели и радвали са, нещастието не знаяли. И ето, на рожден ден у малкия седемгодишен принц, право по средата на праздника, разединявал пода на замъка, и оттам излязла големата змия. Пропълзяла около трона, подпълзяла към кралевската двойка и превърнала в злобния магоьосник.
Настанало времето за връщане дълга, принцесата, — казал магьосникът, — вземам към себе си на въспитанието малкия принц.
Кралевската охрана опитвала да напада на магьосника, но той с една дума ни превърнал в статуите. Не могли да направят нищо, и (“пришлось” не нашел превод) подчинили. Разплкваната принцеса на прощаване дала на малкия принц амулета си с думите:
—В трудната минута той ти ще послужа.
Взел к себе магьосникът малкия принц в черния замок на върха черна планина. Поканил го да седна в зимника, затворил на седемте закопчалки (?), повисял (?) седемте ключалки и казал, че щял да дойде след седмицата. Принцът седнел и чакал няколко дни, след това взел амулета и заповал да го разглежда. Изведнъж в главата си чул гласа на майка си:
—Какво ти себе си представиш, в то той ще превърне.
Представил принцът лопатата, и започнал да копае земята под краковете си. Копал няколко дни, докато не намирал пласта на твърдата порода. Представил принцът кирката, и продължавал да кърти още. Дългото време той къртил, много силно истощил. И ето отдолу кирката се показал лъча от светлината.
— Пробивам навън! —радвал се принцът. Започнал да кърти дупката, но тя все пак е била само няколко милиметри. Тогава принцът станал на колената, поднесъл главата си към дупката, и я погледнал. А там магьосникът седи клекнал и ми говори: ти кво? луд ли си? що правиш там? Магьосникът между другото все някакви треви пие, за да сере често, сере по 5 пъти на ден, а после говори, че му гори гъза, и освен това пърди. ужас накратко! реална история. Летописец съм.
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
конец перевода был взят отседова >>272008

Однажды в далекой стране тысячи лет назад гуляла принцесса в чудесном саду. Светило солнце, пели птицы и всюду веяло весной и радостью. Вдруг налетели черные тучи, засверкали молнии, подул промозглый северный ветер и перед принцессой с небес спустился чудовищный дракон. Казалось, конец уже близок и пала принцесса на колени и взмолила:
- Не ешь меня!
- Хорошо, но за это ты окажешь мне одну любую услугу, когда и где захочу.
Согласилась принцесса, хотя и не знала, что вовсе не дракон это, а старый злой колдун ей явился.
Прошло много лет, принцесса вышла замуж за принца, родила ему сына, они жили и радовались, горя не знали. И вот на семилетие маленького принца прямо посреди празднества разверзнулся пол замка и оттуда выползла гигантская змея. Проползла вокруг трона, подползла к королевской чете и превратилась в злого колдуна.
- Настало время вернуть долг, принцесса,- сказал колдун,- я забираю к себе на воспитание маленького принца.
Королевская охрана попыталась напасть на колдуна, на он одним словом превратил их в статуи. Делать было нечего, и пришлось подчиниться. Плачущая принцесса на прощание дала маленькому принцу свой амулет со словами:
- В трудную минуту он тебе пригодится.
Забрал к себе колдун маленького принца в черный замок на вершине черной горы. Посадил в подвал, закрыл на семь засовов, повесил семь замков и сказал что придет через семь дней. Принц сидел и ждал несколько дней, затем достал амулет и стал его рассматривать. Вдруг в голове услышал голос матери:
- Что ты себе представишь, во то он и превратится.
Представил принц лопату, и стал копать землю под ногами. Копал несколько дней пока не наткнулся на пласт твердой породы. Представил тогда принц себе кирку и стал долбить дальше. Очень долго он долбил, очень сильно устал. И вот из-под кончика кирки показался лучик света.
- Я пробился наружу!-обрадовался принц. Он стал ковырять отверстие, но оно все равно было лишь несколько миллиметров. Тогда принц встал на колени, поднес голову к отверстию и посмотрел в него, а там с другой стороны на него колдун смотрит и говорит: -Ты чё? Ебанутый? Чё ты там делаешь?
Колдун кстати всё время какие-то зелья пьёт, чтобы срать часто, срёт по 5 раз в день, а потом говорит, что жопу жжёт, и ещё пердит он. Пиздец короче!
Реальная история. Я летописец.
++++++++++++++++++++++++++++++

>>307763
Веднъж в една далечна страна, преди хиляда години, една принцеса се разхождала в чудесна/чудна/прекрасна градина. Слънцето светело, пеели птици, навсякъде се усещали пролет и радост. Изведнъж налетели черни облаци, засвяткали мълнии/светкавици, задухал хладен северен вятър, и пред принцесата от небесата се спуснал чудовищен дракон/змей. Изглеждало, че краят е близък, и принцесата паднала на колене и се замолила/и започнала да се моли:
— Не ме яж!
— Добре, но в замяна ти ще ми правиш по една услуга, когато и където пожелая.
Принцесата се съгласила, макар и да не знаела, че това бил съвсем не някакъв дракон, а един стар, зъл магьосник.
Минали много години, принцесата се омъжила за един принц, родила му син, те живяли и се радвали, не знаели що е нещастие/несполука. И ето, на рождения ден на малкия седемгодишен принц, право в разгара на/посред праздника подът на замъка се отворил, и оттам изпълзяла огромна змия. Пропълзяла около трона, подпълзяла към кралската двойка и се превърнала в злия магьосник.
‒ Настана време за връщане на дълга, принцесо — казал магьосникът, — вземам малкия принц под своя опека/на свое възпитание.
Кралската стража се опитала да нападне магьосника, но той с една дума ги превърнал в статуи. Нямало що да сторят, и се наложило да се подчинят. Разплаканата принцеса на прощаване дала на малкия принц амулета си с думите:
—В труден час той ти ще послужи.
Взел магьосникът малкия принц при себе си в черния замък/дворец на върха на една черна планина. Поставил го в избата/зимника, заключил я/го (т. е. избата/зимника) със седем резета, окачил седем катинара и казал, че щял да дойде след седмица. Принцът седял и чакал няколко дни, след това взел амулета и започнал да го разглежда. Изведнъж в главата си чул гласа на майка си:
— Каквото си представиш, той в такова ще се превърне.
Представил си принцът лопата, и започнал да копае земята под краката/нозете си. Копал няколко дни, докато не попаднал на пласт твърда скала. Представил си принцът кирка, и продължил да кърти. Дълго време той къртил, много силно се изтощил/изморил. И ето, изпод кирката се показал лъч светлина.
— Пробивам навън! — зарадвал се принцът. Започнал да човърка в дупката, но тя все пак била само няколко милиметра. Тогава принцът застанал на колене, поднесъл главата си към дупката и погледнал в нея. А там магьосникът седи клекнал и му говори: ти кво? луд ли си? що правиш там? Магьосникът между другото все някакви треви пие, за да сере често, сере по 5 пъти на ден, а после говори, че му гори гъза, и освен това пърди. ужас накратко! реална история. Летописец съм.

.................................................................
Че-то взлолнул с этого варианта пасты, впервые его вижу.

Тук, тут не буду делать подробный комментарий, так как этот текст сложноватый по сравнению с предыдущими твоими переводами и многие ошибки вполне ожидаемые; в общем, очень хорошо! Если тебе что-то непонятно в моих коррекциях, спрашивай.

Возможные варианты перевода выделил болдом.
Алсо, некоторые "исправления", которые я сделал ("що е", "несполука", "подът се отворил"), на самом деле чисто стилистические, так как я стремился привести сказочную часть пасты в вид, похожий на болг. народные сказки, т. е. твои варианты не ошибочные.

В отдельном посту сделаю заметки по образованию мн. числа парных органов (в тексте -"крака", "колена"), так как оно нерегулярное.

Стоях на спирка след дълъг работен ден. Редом с мене стоя момиче на двайсет и пет – двайсет и шест години, бременна, по размер на корема изглеждало, че на шести – седми месец. И изведнъж в главата ми дойде мисъл. Наистина сега нищо не ми преча да ударя и корема с крак при завой, и с тази постъпка обрека на мъка как минимум два семейства. Щях да остана я там, а сам щях да избягам и щях си остана безнаказан (тут условное наклонение нужно или будущее в минало?). Може би, че този инцидент щяха да разглеждат локални медии. На различни имиджборди щях да стана като пример, може би кумир за тях, които харесват идея на БЖПЛ (Бей жени по лице ) и мразят деца. Но в нормално общество мене щяха да презират. Всички възможни сили щяха да ме намерят. Щях да се скривам и нямаше да изляза. Щях да захвърлям работа си, и с това щях да предизвикам подозрение от началство и, съответно, на съответните ведомства. И ето, на праг ми стоят двама полицейски офицери. Те са готови да се борят за справедливост. Цял ги вид показват, че те ме мразят впрочем като и цяло съзнателно общество. Мене показват по местна телевизия. После история попада на главни телевизионни канали. Малахов и други доносничи (перевода “балабол” не нашел) c централната телевизия му посвещават цели програми. Всички ме осъждат, мене осъдят, може би повече от пет години затвор. На съд присъства момичето. Тя изобщо не изглежда на възраст си. Сивата коса, иглъстите бузи (не нашел перевода “впалые”), разплаканите очи . Нейната майка лежи в реанимация с инфаркт. Съпругът я напусне, отговорност го изплаща, или само не издържи всичко това. Това е край, развръзка, но дори и след половин года хора с ужас си спомнят тази история, проклинат човешка жестокост. Но ето виждам, че на светофар спира моят автобус. Махам му с ръка, и се качвам. Току-що спася невинно дете от насилия на зъл психопат. Аз съм господар на съдби.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Я стоял на остановке после долгого рабочего дня. Рядом стояла девушка лет двадцати пяти – двадцати шести, в положении, судя по размерам живота шестой – седьмой месяц. И внезапно в мою голову пришла мысль. Ведь сейчас никто не мешает мне ударить ногой с разворота по животу и этим самым поступком обречь на горе и страдания как минимум две семьи. Я бы оставил её там, а сам бы убежал и остался бы безнаказанным. Вполне возможно, что этот инцидент осветили бы в СМИ. На различных бордах я стал бы примером, возможно даже кумиром для тех, кто котирует ББПЕ и ненавидит детей. Но в нормальном обществе меня бы призирали. Все возможные силы были бы направлены на поиски меня. А я стал бы скрываться, перестал бы выходить на улицу. Забросил бы работу, тем самым вызвав подозрения у начальства и, соответственно, у соответствующих органов. И вот, на моём пороге стоят два полицейских. Они готовы бороться за справедливость. Весь их вид показывает, что они ненавидят меня, впрочем, как и всё сознательное общество. Меня показывают по местному ТВ. Затем история просачивается на главные каналы. Малахов и прочие балаболы центрального телевидения посвящают целые выпуски этому. Меня осуждают все, мне выносят приговор, возможно более пяти лет заключения. На суде та самая девушка. Она вовсе не выглядит на свои года. На голове седина, впалые щёки, заплаканные глаза. Её мать лежит в реанимации с острым инфарктом. Муж бросил её, побоявшись ответственности, либо просто не выдержав всего этого. Это конец, развязка, но даже спустя полгода люди с ужасом вспоминают эту историю, проклиная человеческую жестокость.
Но вот я вижу, как на светофоре остановилась моя маршрутка. Я машу рукой и сажусь в неё. Только что я спас невинного ребёнка от расправы безумного психопата. Я – вершитель судеб.