Опять повторяется заблуждение насчет Калининграда и Питера, но в целом интересно.

Истинският ъндърграунд се ражда там, където ентусиазма надхвърля липсата на средства и възможности. За хиляди, потънали в забравата на миналото това изглежда е била единствената работеща формула, a за тези без избор – начин на живот. И така, доста години преди винилът да се завърне на мода и в най-отдалечените (във всички смисли) краища на Европа, хората са търсили и са намирали начини да поддържат интерес и да обръщат внимание на неща извън официалната (или направо официозна) и популярната култура. Такива обстоятелства, вероятно са били и в основата на появата на обгърнатия в мистика източноевропейски лейбъл Буд Кон.

За повечето, които четат тези редове трябва да се каже, че събирането на винили се оказва не винаги самотна, но в повечето случаи самоцелна дейност. Разбира се, че няма логическо обяснение защо искаш точно това издание, в точно този цвят, но нали за това му казват мания. Отвъд този псевдо събирачески елитизъм на класическото колекционерство може да стоят много други неща – например любов към групата, сцената, обикновено търгашество или пък по аматьорски погрешно разбрана аудиофилия. Да си призная, до тук ме доведе нещо усреднено от всичко по-горе (без търгашеството, никога не съм имал интерес към печалба от записи) плюс необоримия факт, че в буутлезите има специална романтика. Но кой луд би давал пари за неофициални, пиратски копия, ако стремежите му достигаха само до това да ги притежава на сигурно в гардероба си. Все едно поради тази или други причини, днес буутлег манията изглежда по-жива, от която и да е хипстърска реставрация на нещо старо, безполезно и събиращо прах. И огромното ми учудване дойде в момент, когато попаднах, не физически, за съжаление, на (по всяка вероятност) руски буутлег на японската хардкор-пънк легенда G.I.S.M.

В Русия са печатали G.I.S.M.???

Отговорът е да. Както и много други. Отговорен за това е именно Буд Кон. Руски лейбъл, за който никъде не съществува никаква официална информация, но само предположения. Стана ли ви интересно?

Ето и сухите факти – Буд Кон е руски лейбъл, базиран в Калининград или Санкт Петербург. Всички негови издания са неофициални флекси плочи, достъпни за останалия свят най-вече чрез полски търговци и разпространители. Името Буд Кон, твърдят европейските източници, няма никакво значение, въпреки, че аз лично съм на друго мнение. Често изписвано слято или чрез латинско-съответстващите му букви, заглавието на лейбъла все повече ми прилича на широкоизвестните и тук съветски форми, тип Дет Маг, Нар Маг, БалканСтрой и пр. и пр. Лошата новина е, че нито на руски, нито на полски Будкон, слято и поотделно означава нещо. В Полша съществува строителна компания със същото име, произведено по горната логика – budować – строя, budowa – сграда. Konstruować – конструирам, konstrukcja – конструкт. На руски нещата изглеждат дори още по-неясни. Коренът буд- вероятно има нещо общо с работа – будничный – делничен или бъдеще – будущий. Въпреки, че очевидно си говорим за фантом с полу-криминален статут, руският лейбъл има на своята сметка стотици, издания от огромен спектър от групи. Oт ABBA, Elton John през Frank Zappa, Queen, Alice Cooper и Hanoi Rocks до Blondie, UK SUBS, Joy Division, споменатите вече G.I.S.M. и кой знае още колко… Всички – флекси плочи с квадратна форма и размери от 5,5“ х 5,5“, издавани в различни цветове – прозрачен, червен, зелен, жълт и кафяв съдържат обикновено по една песен. Поне по три вариации на издание – една прозрачна и две цветни, понякога дори три цветни. Като цяло обложките са черно-бели, силно пиксилизирани принтове на понякога абсолютно случайни картинки, нямащи нищо общо с групата или песента или снимка и лого на бандата, но отново не особено добре изобразени, често покриващи до една трета от задната страна на флексито, но прилежно поставени в тънък и евтин пластмасов плик.

Информацията, която носи всеки един от тези сингли е дори още по-оскъдна. Името на групата, траклист и каталожен номер са единственото, което може да се изкопчи от тези руски буутлези. В средата на самия диск, над името на лейбъла стои „Ассоциация Клубов Филофонистов„, а под него „Запись по трансляции„, което ще рече „Записан на живо“ – фраза, използвана обикновено за пост-съветските буутлези.

Повечето, което имаме за Буд Кон е благодарение на групите, които събират информация за своята дискография. Въпреки това е трудно да се каже от кога и в какъв мащаб издават тези сингли руснаците. Предположенията варират – от края на 70-те до края на 80-те като начална точка на лейбъла, а според някои, разгадали каталожните номера на синглите чак до 2002-2003. Всички, обаче, са единодушни, че тези плочи са доста редки – вероятно издавани в много малки количества.

В крайна сметка може да се каже, че руските флексита са едни от най-редките записи, с които колекционер може да се сдобие. Логично и пазарната им цена скача значително. Що се отнася до качеството – мнозина, които притежават сингли на Буд Кон твърдят, че те са на практика неслушаеми. Лошото качество е и предпоставка за това бързо да се разпространи легендата, че в миналото Буд Кон или други съветски/руски лейбъли издавали записи включително на рентгенови снимки, технологията за които е най-D.I.Y. способа, който съм чувал през живота си. Независимо дали става дума за ентусиазъм или чиста проба аматьорщина, руските флексита са постигнали своята цел. Макар и авангарден, начинът, по който са се случвали тези издания е забележителен и заслужава внимание.

Ако някой има повече информация и/или притежава такива записи, нека се чувства свободен да коментира и да помага.